Центърът на този малък град е украсен с елегантни сгради, построени преди повече от век, докато околната провинцията е пълна с църкви и археологически обекти
Нугеду Сан Николо е древно село, чието име произлиза от латинската дума „nucetum“ заради ореховите гори, които са присъствали в района. Целият район е обитаван още от епохата на неолита, както се вижда от съществуващите „домус де ханас“ на Сос Фуригесос, много близо до града (независимо, че попадат в община Анела).
По време на посещението си ще забележите, че повечето от осемнадесетте гробни камери имат богата украса вътре, включително релефни протоми* на бик и рисувани „гирлянди“ или графити. Една от гробниците има входна врата, обрамчена от стела, подобна на тези от гробниците на Гигантите, но издълбана директно в скалата!
Градският център е красив, с елегантни сгради, построени между края на XIX и началото на XX век, които се вливат в площад Пиаца Маркони, украсен от фонтан от XIX век.
Заслужава си да посетите модерната църква Сан Никола със стенописи от Алиджи Сасу и църквата Сан Себастиано от XVII век, както и селските църкви Сан Пиетро (построена през XIV век) и Сант Антонио Абате (с оформление от XVII век). Ако посетите града в края на юни, по повод празненствата в чест на Свети Петър и Павел, ще можете да участвате в местния фестивал Сас Панафиттас, типично бедно ястие от хляб. Характерният хляб „спианата“ (в други страни се използват различни видове хляб) се потапя на парчета във врящ бульон – овнешки или телешки – за няколко минути, след което се отцежда и се залива със сос от домати и месо, прясно или отлежало сирене.
И накрая, нещо любопитно: един от най-важните сардински поети и писатели на ХХ век е роден в Нугеду Сан Николо: Франческо Масала. Романът му „Онези с белите устни“ разказва за драматичното отстъпление на италианските войници от руския фронт по време на Втората световна война. Истински шедьовър.
*Протоме – украшения с глава или торс на животно или човек